ПОЗОВА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; позова̀ се, -èш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. С предл. н а. Назовавам, посочвам, цитирам някого, нещо, изхождам от някого, нещо, за да докажа някакво твърдение или да оправдая някакво действие; опирам се. Един член от дисциплинарния устав им [на военните] даваше право да не изпълняват заповедите на началника, когато те са противни на клетвата им към княза. Те решиха да се позоват на тоя член и да се възпротивят на Бонева. С. Радев, ССБ II, 72. Централният комитет на Левски в България според М. Димитров бил основан през 1869 г. В подкрепа на това си твърдение М. Димитров се позовава на известното писмо на Ив. Драсов от 15 май 1875 г. Ив. Унджиев, ВЛ, 150. Динов говореше спокойно и отмерено, като се позоваваше било на документи, било на показания на отделни лица. Ст. Марков, ДБ, 304. После [прокурорът] се позова на авторитетното и компетентно мнение на десетина германски .. и американски правници, за да даде най-точна дефиниция на понятието „престъпление“ и „умисъл“. Д. Калфов, Избр. разк., 55.